Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05 12:36 - Край
Автор: borisa99 Категория: Хоби   
Прочетен: 131 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05 16:20


     Има време за всичко.Ще свикнеш.

Аз вече свикнах да не мисля,свикнах да не плача,свикнах да ми е добре.Всяко нещо си има и добрата страна.Колкото и комерсиално да звучи,ще свикнеш.Както едно време свикна с мен,сега ще го направиш пак,само че наопаки.Да се вкопчиш е грешка, да ме пуснеш ти се струва невъзможно,но повярвай ми аз не съм ти нужна.Знаеш колко кисела ставам,когато няма кафе сутрин,колко съм намусена,когато нещо не става по моя начин.Нека сега е по твоя начин.Дай си време и не го мисли.

    Отдай се на идеята за нещо различно,подари си свобода.Та хората войни водят за нея.Имай я,изживей я сега.Аз го направих и не боли.Приятно е като топлия, пролетен дъжд,като тих летен ветрец,който полъхва около врата и ушите ти..

     Сутрин тихо си правя кафе,не започвам да коментирам сънищата си с никого,мисля си за тях.Усмихвам се тихо и отпивам жадно от горещата сутрешна напитка.Има нещо в самотата,което обожавам,нещо,което ме кара да ценя себе си.Нарцистично?Не,по-скоро е любов.Онази любов,която  трябва да изпитваш първо към себе си,иначе не виждам как би могъл да я предадеш на пред.

      Вкопчваш се във въпроси за това къде сгрешихме,но повярвай няма смисъл. Юздите вече ги изпуснахме и е много хубаво,че скочихме преди да се разбием,защото сега не те мразя.Просто станахме посредствени в любовта си,а от това по-страшно няма.Просто в един момент започнахме да се чудим какво да сготвим за вечеря,но не и за кого.Изтупвахме любовта от покривката,всяка вечер след сготвената и изядена вечеря.и никой не се сети да погледне надолу,дали пък не е останало нещо в покривката,което мога  да събера,да върна и пъхна обратно на мястото му.Не.Дупките ставаха все повече и по-големи.От пътна инфраструктура не си мърдат пръста,че ние ли ще го правим.Ще караме докато можем.Е,вече не можем или поне аз.Аз казвам край.Край на посредствеността.В такъв свят живеем,така е.Но това е специалното на двамата влюбени,от тях зависи в какъв свят ще живеят,те го създават за себе си.Ние с теб добре се ориентирахме в началото,може би като началото на всички останали.Питаш се как другите го правят ли?И аз се питах,но спрях.Спрях защото тези,които искат да живеят в приказен ,създаден от тях свят за любов го живеят всяка секунда,докато смъртта ... знаеш.А останалите просто свикват с посредствената любов,не им пука,че романтиката я няма,че отношението също се  е изпарило и така,просто си живеят по течението на посредствеността.И за двата варианта обаче са нужни двама.Аз не искам подобно течение да ми казва на къде да се нося,харесва ми аз да определям посоката и много исках и ти да тръгнеш редом с мен,но насила хубост не става,казваше баба и куп други баби.

      Затова ти казвам,ще свикнеш.Не се инати,защото знаеш как е с плаващите пясъци, колкото повече се бориш,толкова повече затъваш.

 

                                                                                                                  

 

 

                                                                                                             Автор: В. Живота




Гласувай:
0
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: borisa99
Категория: Хоби
Прочетен: 496
Постинги: 6
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930